Мързеше ме да пиша за неща без практическа стойност, но добре, щом има търсене, ще има и предлагане :)
Първо да уточним термините - има голяма разлика между "пробил" и "издаден, отпечатан". Има един българин, който е "пробил" по света с писане, но той е драматург, а не романист или автор на разкази, нещата са по-различни, ако някой тук реши да напише пиеса, с удоволствие ще му припомня как проби навън Христо Бойчев.
Сега за издадените в чужбина български писатели. Да, те не са малко, аз лично сега се сещам също така за Иван Вазов, Николай Хайтов, Христо Ботев, Тодор Живков, Георги Джагаров, Любомир Левчев... Сега сериозно, как българските автори се издават в чужбина.
Първи начин за издаване в чужбина - българският автор Х. превежда и урежда издаването в България на чуждестранния автор У. Той на свой ред превежда и урежда издаването на българина в своята страна.
Втори начин за издаване в чужбина - българският автор Х. е на "ти" с властта и в рамките на държавната политика за популяризиране на българската култура по света неговите торби се превеждат и издават.
Трети начин за издаване в чужбина - българският автор Х. превежда или заплаща превода на своята творба на чужд език, издава я на свои разноски и вписва в биографията си, че има превод на едикакъв си език.
Четвърти, съвсем нов начин - наградата "ВИК".
И в четирите случая става дума за бутикови тиражи, чийто единствен смисъл е авторът Х. да впише в сивито си, че е издаван на чужди езици. Теоретически е възможно някой чуждестранен издател да прочете книгата и да открие скрития в нея диамант, но досега такива случаи с българи няма.
Да се върнем на пробива. За пробил на англоезичния пазар се счита писател с книга, от която са продадени (не издадени) поне десетина хиляди бройки, този писател вече привлича вниманието на литературните агенти и на издателите и те биха рискували да вложат пари в него. Такъв български писател е единствено Елиас Канети, който обаче е емигрирал от България в съвсем невръстна детска възраст и е българин толкова, колкото и Джон Атанасов.
Тук отварям дума за Димитър Динев, който проби на немскоезичния пазар (съжалявам, но в момента говорим за писанието като стока). Той е изключение, което потвърждава правилото - опростено рецептата му е следната: немска гимназия в България, 16-17 години учене и много напрегнат труд - както писателски, така и физически, за оцеляване - във Виена, гаранция за успех - никаква. Не всеки може да издържи това и то не за година-две, а за 15, може даже и за 20, 30, 40 години...
Възможно е българинът да подходи подобно на англичанин или американец - тогава написва книгата, плаща на специалист да я преведе (не се лъжете, че знаете езика много добре, трябва да го знаете перфектно, да сте живели много години в грамотна чуждоезикова среда), още по-добре плаща и на чужденец - професионален редактор, да я редактира и след това започва да чука по вратите на литературните агенти - в чужбина по правило не се контактува директно с издателите. Оттук-нататък не се плаща, но затова пък започва трудното - представете си, че сте български издател (у нас няма литературни агенти) и коренен жител на Сомалия или Казахстан ви праща свой роман, третиращ проблемите на съответната страна или пък описващ българската действителност, преведен на български от него или от нашенски тираджия, преминаващ през съответната страна (шегувам се, по-скоро от учителка в българското училище в тамошното ни посолство). Ще му обърнете ли внимание? Ще прочетете ли повече от 3 страници? Ще вложите ли пари за да го издадете и рекламирате?
И накрая нещо очебийно - ако авторът успее да заинтригува и да се продаде само на 100 човека у нас, ще успее ли да очарова масите в която и да е друга страна?
Всичко това го написах не за обезкуража когото и да било, има смисъл да се пише и издава, но все пак и птиците се съобразяват със закона за земното притегляне, нали така?
