Преди двайсетина дни публикувах една програмна статия, озаглавена “Лъжата, наречена Photoshop“. Тя предизвика небивал интерес сред прогресивните българи. Към обед я четяха повече от 250 души едновременно и сървърът блокира. Към вечерта чак се оправи и четенето й продължи в по-спокойни темпове.
В края на статията призовавах за пълна и окончателна забрана на Photoshop и призовавах хората да гласуват за това. От 290 гласували 172 (59 процента) са съгласни, че пъклената програма трябва да бъде забранена, а 118 (41 процента) са против изличаването на Photoshop от лицето на земята. Въпреки този паритет, аз лично съм оптимист и вярвам, че с пропаганда и агитация и по пътя на убеждението и просвещението постепено хората ще прогледнат и ще се надигнат като един, вероятно с факли и вили в ръце, срещу Големия лъжец.
Кое бе най-интересно около това мое писание? Реакциите на читателите. Оказа се, че има хора, които не разбират, че това е шега, възприемат всичко на сериозно и в коментарите си ме хулят доста стръвно. Обобщена, реакцията им е приблизително следната “Photoshop е просто една програма, какви глупости пишеш, тя не бива да бъде забранявана!” Аз уважавам тези хора, те са си направили труда да прочетат писанието ми и нещо повече, реагирали са, но не мога да не се зачудя кой и кога е оперирал хумористичната им жлеза. Или може би това е наивитет, същият като този, който не позволява мошениците да умрат от глад? Офотошопени ли са тези хора? Както и да е, лошото е, че те са избиратели и дори могат да бъдат избрани в определящи съдбините ни държавни и общински органи – а кажете ми кое е по-страшно от държавник без чувство за хумор? “Български държавник” е отговорът, но това е друга тема и затова поставям точка.