Сега

08 март 2008

Къртичи труд

Редактирането е къртичи труд - ровиш, ровиш и ровиш из текста за да го направиш както трябва и като го нагледаш пак след време, виждаш, че някой тунел се е срутил, защото не си го направил както трябва и пак ровиш, ровиш и ровиш.

За да редактираш успешно текст, трябва да си наясно с няколко неща:

- какъв е текстът - ако е криминален, трябва да има неочаквани обрати и динамика, ако е хумористичен, трябва да има жив език и лафове, като в хумористичния също трябва да има неочаквани обрати и динамика, а в криминалния са от съществено значение живият език и лафовете. Упражнение - редактирай изречението, което прочете току-що.

- какъв е стилът ти - пишеш с дълги, засукани изречения или с кратки, насечени и лишени от прилагателни? Ако пишеш дълго и засукано, не трябва ли да поопростиш нещата? Ако пишеш кратко и ясно, не трябва ли да поукрасиш нещата?


- какъв е финалът - без да знаеш какво става накрая не започвай историята. Всъщност това не е точно така, често пъти всичко ти е ясно, но в хода на писането историята се променя, сама ти подсказва как трябва да се развива и може да завърши по съвсем друг начин. Когато сядаш да редактираш обаче, трябва да си наясно с цялата история от началото до края й, като всичко вече е определено, тоест съсредоточаваш се върху развитието на сюжета, езика, стила, прилагателните и още куп неща, но не и върху това как ще завърши историята, ще загине ли главният герой или ще се ожени за полицая (забележка - полицаят може и да е жена).

- ако има прекалено много прилагателни, кастри ги безмилостно, ако липсват, добави на вкус. Мнението, че трябва да се пише без абсолютно никакви прилагателни е абсолютно погрешно, но и повече от две прилагателни на една дума често пъти прекалено сладнее.

- махай безмилостно всичко, без което историята може, независимо колко добре звучи. Тук-там оставяй по нещо, без което историята може, но то звучи добре - ей така, за разкош, читателят също е човек, обича от време на време да му отпусне края.

- чети отново и отново текста през определени периоди от време, сигурно е, че колкото и пъти го прочетеш, все ще оправиш по нещо.

- не се хвърляй от поправка към поправка на един и същи пасаж - реши как искаш да изглежда историята и се придължай към това решение до края. Ти си капитанът, ти решаваш накъде ще върви корабът, може да грешиш, но в даден момент трябва да избереш една посока и след това да я спазваш докрай.

Редактирането е много трудно и адски досадно занимание, но без него не може. Пък и на къртиците да не им е по-лесно?