Лично аз трудно мога да определя някого като графоман. Почти категоричен съм само когато става дума за човек, който изключително нахалства за да му се публикуват писанията и според няколко редактори те не ставата за публикуване, като редактор в БНР периодично ме сполетяват такива хора, та ги познавам добре. Но дори и в този случай аз не мога да кажа категорично "това е графоман", ами ако е някой неразбран писател, който с много хъс преодолява пречките по пътя си (нали не вярвате, че Мадона е станала звезда само с талант и труд и без нахалство, влизане под кожата на различни ключови хора и всякакви други графомански номера?) Освен това през годините, особено като гледам как се публикуват и продават българските книги, в мен все повече се затвърждава убеждението, че тиражите не са най-важното при оценката на писателя (не че те не са важни по принцип). Склонен съм да нарека писател и човек, чиято книга е купена дори и от един непознат човек и този единствен читател я е харесал - просто писателят е писал за твърде тясна аудитория, но въпреки това е постигнал успех, някой е прочел книгата му и е изпитал удоволствие от това. Разбира се, давам краен пример, но аз лично не смея да се подигравам на нашенските тиражи от по 100-200 бройки, не е важно, че няколко милиона грамотни българи не те четат(а какво четат милионите?), важното е, че няколкостотин от тях те харесват и си им нужен.
Има един писател от Москва (историята му е описана ТУК), за когото съм чувал определението "графоман". Да, той много прилича на такъв. Аз лично обаче мисля за него твърде предпазливо, макар да ми е забавен и да не одобрявам поведението му. Кой знае, един ден името му може да гръмне по света, това може би става в този момент, и никой вече няма и да помисли да го нарече графоман.
Струва ми се, че не е съвсем редно критерият за писател да е успехът, а критерият за графоман - неуспехът. Често пъти успехът е плод на конюнктура, реклама и случайност, също както и неуспехът, безброй са случаите, когато книга е била възхвалявана, а после низвергната, както и обратното. Онзи руснак е направил своя избор, жена му го търпи и подкрепя (все още, надявам се) и планетите в неговата лична Вселена са подредени и следват своя ход.
Всъщност, има ли изобщо графомани, в популярния отрицателен смисъл на тази дума?
