Първата книга за писателския занаят, която прочетох, беше "Мартин Идън". След това прочетох "Леля Хулия и писачът". Сега, от кулата на стажа ми в писането, мога да се подпиша, че и двете са верни като документ за писателския занаят. Кое е особеното - писателите в тях не са обвързани със семейства. Всички знаем, че ергенът може да изкара с по няколко лева на ден, ако има топ листове, молив, нещо там за хляб, цигари и гроздова и той пише. Ако иска, пише за да покори света, ако иска, пише за да направи хората по-добри, ако иска, пише защото го сърбят пръстите, негова си работа.Как стои обаче въпросът при човека със семейство? Много показателен пример е Джоан Роулингс. Гледах интересен филм за нея, в който тя описва живота си около написването на "Хари Потър". Самотна майка на две (ако не греша) деца, трябва да ги храни, парите не стигат, кошмар. Пише й се, има идея, според нея интересна. Сяда и пише за да пробие, не за да направи света по-добър, не за да стане новият Месия, пише за пари. Обаче пише искрено, така, че самата тя да харесва написаното - напълно е възможна тази комбинация (друг такъв пример е Хемингуей, който в някои разкази описва годините си като начинаещ писател и млад баща в Париж). Тя пробива, дали защото е добра или защото е попаднала в добри ръце на свестен агент - друг въпрос.
Има и друг вариант за човека със семейство. Преди време мой приятел писател пътува до Москва. Като чу това, наш познат му заръча непременно да посети писателя Едикойси и да му отнесе подарък. Подаръкът беше палка сух салам. Приятелят ми отишъл в Москва, пропътувал огромни разстояния с метрото и когато излязъл от съответната станция, го посрещнал човек с брада до пояс, облечен с кожухче с козината навън и с огромен дървен кръст, провесен на врата, вероятно самоделен. Отишли в жилището на писателя, което се оказало маломерен московски апартамент, в единия ъгъл на стаята имало маса с пишеща машина, на която писателят пишел Новият руски роман след "Война и мир". Години наред, ден след ден. Жена му изкарвала прехраната на семейството, струва ми се като коректорка, грижела се за децата, въртяла къщата, а той пишел и нищо друго. Ако му дадат да яде - добре, ако донесе някой сух салам - чудесно, ако ли не - здраве да е, той има мисия. Доколкото знам този човек все още не е станал известен като автор на Новият руски роман. Дали пише още или не, дали жена му го търпи още или не - няма данни.
Това бяха няколко истории, в които парите играят основна роля, дори когато не са на преден план.
