clubs.dir.bg - култура и изкуство - литература:
зу - тъкмо от известно време споделям с приятели, че смятам Ерик-Еманюел Шмит за един от най-добрите писачи-занаятчии. Никаква претенция за гениалност, но чудесно усвоен занаят, с всичките му тънкости и рефлекси. С това печели почти бзрезервното ми уважение. Смятам думата "занаятчия" и в този случай, и в подобни нему, за особено почетна. Виж, като опре до неподплатено със занаят вдъхновение (с кавички или без) там си замълчавам. Не от възхита, във всеки случай. :)
DarkSide - от няколко години се интересувам любителски от професионалното писане ... досега в БГ не съм намерил нищо интересно по въпроса, но пък тук, на Запад е пълно с книги за това ... имам вече скромна колекция от десетина такива книги, която обхваща широк спектър от теми, от правилата за писане и практическите съвети до духовните измерения и философските прозрения в търсенето на себе си в процеса на писане ... за себе си открих, че именно философските измерения са ми много по-интересни от ценните съвети за фатките и тънкостите в занаята
Last Roman - По-скоро писането трябва да ти идва отвътре. Да е нещо средно между призвание и хоби. Иначе ако си добър ученик и овладееш писането като занаят, нищо вълнуващо няма да излезе. Просто още един суховат набор от думи.
зу - е, ако съвсем нямаш какво да кажеш, естествено, както и да го кажеш... особено пък с фатки... То това си има и наименование
Сещам се за още няколко случаи, когато фатки и занаят са напълно излишни:1. Когато за автора е най-важно да си го види написано на лист и да е излял себе си, без мисъл за читателя. Този метод се използва и в психотерапията. Казват, че е проверен и действа. :)
2. Когато авторът се гърчи от мазохистичен кеф, че е надживял епохата си и че сега светът няма да разбере спонтанното бълване на личността му в най-суров и кървав вид. Ама ще го разбере. Някога, по-късно, 200-300 години след смъртта му. ;) :)
3. Когато човек се изживява като начало на света и на литературата в частност. От него започва всичко, стилът, идеите и каквото там се съдържа в литературата. Обикновено се получава, когато човек си е спестил четенето, преди да пропише. Характерно за някои нашумели съвременни френски писатели. Както и за голяма част от прописалите подрастващи.
Има и едни други хора, дето с "лошо" писане станаха класици, но не съм твърде сигурна дали това не е фатка :) ;) :)
DarkSide - всичко вече отдавна е казано, има си еди си колко сюжета със съответните им варианти, архетипове на героите и т.н. и всяка книга ще неще използва елементи от тях като ги комбинира ... и според мен фатката е именно в неповторимата комбинация от сюжет и герои, демек в начина на показването на нещото, в това да се докснат някакви струни в читателя и той да реагира емоционално съгласен съм, че трябва да се пише заради читателя, което включва уважение към неговата интелигентност и удовлетвряване на неговите очаквания за интересна и оригинална книга. След като тази предпоставка е налице, вече може безогледно да се прилагат всички фатки и трикове от занаятчийския арсенал. :)
зу - ами и аз така мисля по отношение на уважението към публиката, но глей какъв бум правят латиносапунките. Питам леля ми: "Добре бе, не ти ли е обидно, че те вземат за завършен идиот с тежка генетична обремененост", а тя ми вика: "Ами, какво друго да правя, пък и има красиви пейзажи и тоалети и понякога хубава музика". Тъй че... общата теория се оказва чесане на езици и запълване на работното време. Винаги съм се чудела защо "публика" е в единствено число. Както пише в Русе по рибните магазини: "дунавска разна..." ;) :)
DarkSide - аз пък в обедната си почивка посетих локалната си книжарница и разлистих последната книга на Ерик Еманюел Шмид (абе този да не е някой от синовете на лейтенант Шмид?) пет разказа, мечтателката от Остенде ... не можа да ме вдъхнови чак дотам, че да дам 22 еврака за нея, но ще го имам предвид товаришч Шмид като ходя в библиотеката :)
otkrovenia.com - култура и изкуство - проза:
Станислав - Благодаря за ценните съвети и размишления относно писателството. Полезно ми беше да науча за програмите за писане. Аз самият досега знаех само две, една изцяло хардуерна, наречена Оливети и разбира се, Уърд. Съгласен съм за заглавието и първия ред, преди години с мой приятел (братчеда от Кюстендил) сме водили дълги разговори относно началото на произведението и стигнахме до абсолютно същия извод - ако не те грабне първото изречение, едва ли ще си купиш цялата книга, едва ли ще прочетеш останалото. Разбира се, не всяка книга може да те грабне така, има невероятно добри книги, които започват суховато, но ти знаеш, че са добри, купуваш си ги и ги четеш - това е по темата за литературния агент, нещото което липсва у нас.
- А пряката реч? - подсети ме Весел.
- Ега ли го - отговорих му. - Не може ли да е косвена?
- Всичко може, стига да е добре написано.
- Не, ти каза, че трябва да звучи добре.
- Момче, това е едно и също, пряката реч в литературата не звучи, тя се чете.
Много започнахме да се обясняваме, трябва да съкращаваме. Ако може и да се разбираме без думи. Както казва господин Джеймс Хадли Чейс - „моите герои не говорят, те стрелят". Вероятно го правят за пари, да добавя аз.
„Та като стана дума за пари, прочети внимателно това ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ и вникни в него, преди да продължиш нататък!" (Весел Цанков)
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ (свободен превод на Станислав Пенев)
Ако единствената ти цел е да печелиш много пари, тогава гледай да се родиш във Великобритания или САЩ. Преди да го направиш увери се, че като пораснеш ще сключиш договор за авторските права на бъдещите си произведения с известна филмова студия. Постарай се да се родиш от женски пол. Планирай да пишеш за деца или тийнейджъри. Размерът има значение.
Поздрав!
Станислав
hulite.net - други произведения - други:
oberonus - Пошлост...
Veniamin - Вземи се скрий някъде! Аман от прошляци.
LATINKA-ZLATNA - Днес е Рождество Христово и по тази причина, ще цитирам думите
на Соломон от Еклисиаст гл. 12, стих 12:
"... сине мой, приеми увещание,
Че правене много книги няма край,
И много четене е труд на плътьта."
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
