Сега

24 декември 2007

Старите номера

Обикновено в живота старите номера винаги минават. Може би защото са проверени от времето. Естествен подбор някакъв.

В писането старите номера също минават, обаче както и в живота трябва да се внимава с тях. Защото като те хванат и ти казват "Хайде стига с тези стари номера!" Или просто спират да те четат.

Ето някои стари номера, за които се сещам в момента:

- Пълнене на място. Навремето, когато на писателите се е плащало на дума и на място, те са гледали да пишат колкото се може по-дълги писания. Прочетете примерно "Тримата мускетари" или нещо от сорта. Страхотна книга и в нея откриваме стар номер за пълнене на място - някой съобщава нещо и другите участници в сцената веднага започват да ахкат и охкат - "Какво говорите?!" "Не може да бъде!" "В името на всичко свято, да вярвам ли на ушите си?!" "Охо!" и т.н. Сега този стар номер се използва масово в латиносериалите. И понякога, когато човек иска да създаде определена атмосфера.


- Сам не знаеш кое как и защо. "Той влезе в стаята, без сам да знае защо..." Обикновено това се пише, когато писателят не знае защо героят влиза в стаята, нужно му е героят да влезе в стаята за да се срещне с друг герой и да се заплете историята, но защо, по дяволите, трябва да влезе точно в тази врата, нито той, нито героят знаят. Героят волю-неволю влиза, понеже писателят така го написва, обаче писателят може и да не напише това. Писателят винаги трябва да знае защо героят върши или не върши нещо. Тогава героят може и да не знае и да влезе в стаята без сам да знае защо, но писателят подсказва защо е станало това - примерно вратата на стаята е била открехната и героят е надникнал от любопитство, "без сам да знае защо".

- Бракоделкин и Дебелоглавов. Авторите измислят за героите си какви ли не имена за да грабнат читателите. Да си спомним Гогол и неговият Иван Иванович Пърженияйца. Или лошия работник Бракоделкин и тъпия бюрократ Дебелоглавов. Във фейлетон или скеч те донякъде са допустими, стават каламбури с имената, макар това да не е висш пилотаж и да се използва обикновено когато историята не е сама по себе си достатъчно смешна.

По какво се познава добрият писател? По доста неща и едното от тях е това, че много внимава със старите номера и ги използва така, че да изглеждат като нови номера.