Златни правила. Че даже и платинени.

Има някои златни правила, които хората са извлекли от многовековния си опит и си предават един на друг. Има такива правила и в писането. И както е при другите златни правила, и тези в писането често пъти не се спазват. Човек си казва "тези ли ще ми кажат" или пък "ще вървя по свой път". Накрая открива за пореден път топлата вода, обаче загубеното време си е загубено време.

Ето някои златни правила, които не съм открил аз, но съм готов да се подпиша под или над всяко от тях (и го правя):

- Човек прочита първо заглавието. Не го ли грабне заглавието, пиши го загубен като читател. Заглавието трябва да е неочаквано, шокиращо, само по себе си да е миниатюрно произведение на изкуството. Може друго да няма, обаче без заглавие не може. Страхотни майстори на заглавията има много. Сещам се за Норман Мейлър - как да не прочетеш книга, която е озаглавена "Мъжагите не танцуват"? Или пък Валентин Пламенов, лека му пръст - "Китовете се самоубиват в неделя", "Кралица Марго има почивен ден", "Възпитаните трупове пращат писма". А пък заглавието "Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо" е подходящо за научна книга (макар вече и научните книги да имат "по-така" заглавия), то ни казва какво точно ще прочетем и ако не искаме да се запознаем с живота и чудните приключения на Робинзон Крузо, край, не си купуваме тази книга.


- Човек прочита първия ред, най-много първия абзац и ако не му хареса, не си купува книгата или преминава на друга страница от списанието или вестника. Прочетох една цяла книга, доста досадна, остаряла, само заради началото й: "Сутрин в тоалетната той пееше. "Работете, черва..."

- Никога не прекалявай с прилагателните. Две прилагателни към една дума се слагат само по изключение и винаги преднамерено и премерено, същото важи и за повече от едно прилагателно в едно изречение. Избягвай натруфените и баналните прилагателни. Прилагателното трябва почти да променя значението на думата, трябва да те кара да мечтаеш.

- Сравненията са си отделно изкуство. Доказателство? Реймънд Чандлър, "Сбогом, моя красавице": "Той беше не по-широк от камион за бира." Запомни: "Първият поет, сравнил жената с роза е бил гениален, вторият е банален".

- Пряката реч! За да звучи естествено, пряката реч се пише специално, "изкуствено". Записан истински разговор винаги звучи тромаво, непохватно и нереално. Героите трябва да говорят така, както истинските хора не говорят, за да звучат така, както истинските хора говорят.

- Съкращавай. Най-трудното е не да пишеш, а след това да зачеркваш от написаното. Никой не обича бъбривците. Особено читателите.