Най-хубавите книги, които съм чел

Спомням си как преди доста години един мой познат спомена, че не е чел “Дванайсетте стола” на Илф и Петров. Страхотно се учудих. Не подозирах, че има зрял човек, който да не е чел тази книга. Веднага му казах да я прочете и на другия ден да ми се яви, за да го препитам…

Тогава за първи път изпитах завист към човек, на когото предстои да се изкефи на хубава книга, която аз никога вече няма да мога да прочета за първи път. Има книги, които съм чел по много пъти, но никога не е като първия път… Пак е много хубаво, но… Обаче това сигурно ви е познато, ако не от книгите, то от други работи… Имам предвид филми, местности, песни…

Мисля, че известна компенсация е да споделиш с другите заглавията на хубавите книги, които си прочел. Така, докато те ги четат, ти можеш да усетиш част от тяхното удоволствие, няма начин то да не се носи някак си из пространството…

Ето част от хубавите книги, които някога съм чел и за които гарантирам, че си струва човек да им отдели от времето си. Дебело подчертавам – това не е класация, включването или невключването на някое заглавие тук не е рецензия или оценка, просто споделям мнението си така, както бих го споделил с моите приятели като стане дума за книги.

Иля Илф и Евгени Петров. “Дванайсетте стола. Златният телец”.

Едни от най-смешните книги, които съм чел, “Златният телец” е продължение на “Дванайсетте стола”. 

Кръстьо Кръстев. “В собствен сос”. “Дзен под кедъра”. “Блус в Подуене”. “Дядо Гутенберг”. www.mutanti.com

Един от най-добрите български хумористи. Пишеше не толкова злободневни фейлетони, колкото забавни и мъдри кратки разкази.

Кръстьо Кръстев написа “WWW.MUTANTI.COM” малко преди 2000 г. Публикува го с продължение в списание “Фрас”, което определи и структурата на романа. Когато завърши текста, му предложих да го публикувам в Мрежата и Кръстьо се съгласи, като дописа две нови глави – Log 1 и Log2. Сега, 11 години по-късно, ми хрумна, че няма да е лошо да форматирам романа като е-книга и да го пусна из Мрежата. Така и направих. Приятно четене.
Прочети романа онлайн
Свали като PDF или FB2

Ясен Антов

Един от най-добрите съвременни разказвачи. С чудесно чувство за хумор. “Накъдето ми видят очите” са неговите легендарни пътеписи, издадени за първи път преди 20-ина години. И сега са не по-малко приятни за четене. Между другото през 1999 г. “Накъдето ми видят очите” бе обявена за пътепис на столетието. “С чадър и пижама през Хималаите” и “Приключенията на един пешеходец” са по-нови, но също са страхотни пътеписи. “Приключенията на една госпожица” е много добре написана.“Моята дълга и тъжна история” е отпреди 30-ина години и е много смешна.“Приключения с книги” започва с най-хубавото изречение, което съм чел “Ако искаш да направиш добро, хвани за ръката дете и го заведи в книжарница”.

Ярослав Хашек. “Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.

Класика!!! Една от най-добрите сатирични книги след “Дванайсетте стола” (а може би преди нея?!). Тези преводи не съм чел, аз имам едно старо издание отпреди четиридесетина години, въпреки, че съм го чел безброй пъти, още е здраво!

П.Г.Удхаус. “Стрихнин в супата”.

Легендарна книга на легендарен хуморист. Когато излезе за първи път преди 20-ина години, хората първо се втурнаха да я купуват, защото мислеха (според заглавието), че е кримка. После бързо разбраха, че са открили страхотен хуморист… В този сборник са включени едни от най-хубавите му разкази, като преводът е на Жечка Георгиева – без да подценявам другите преводачи, мисля, че тя най-добре е схванала за какво става дума. Разбира се, Удхаус като всеки пишещ много писател има и доста ширпотреба, но факт е, че каквото и да прочетеш от него, няма да съжаляваш.

Деян Енев. “Всички на носа на гемията”. “Господи, помилуй”.

Майстор на краткия разказ. Чудесни градски разкази. Един от най-добрите съвременни български писатели.

Ерих Мария Ремарк “Черният обелиск”

Книга за приятелството, любовта, оцеляването.

Жорж Перек. “Животът, начин на употреба”.

Винаги съм се затруднявал да кажа коя книга ще взема с мен на самотен остров, харесвам много книги. Но ако ме притиснат, ако дойдат злодеи и опрат пистолет в челото ми, тогава ще направя избор и това ще е единствено и само “Животът, начин на употреба”. Книгата е издадена на български преди 20-30 години и може да се намери само при антиквар.

Христо Калчев. “Луда вода”. “Вътрешна светлина”.

Христо Калчев не е само автор на вулгарни романи. През 80-те години той издаде тези две книги, които са сред най-доброто, писано тогава.

Сега са преиздадени от “Световит” с ново заглавие, кретенско – “При самозащита”. Това не е най-подходящото заглавие за тези книги, които според мен са посветени на търсенето на себе си и на духовното пречистване, но пък ако приемем, че човек върши мерзости при самозащита…

Иво Балев. “Стари вестници”.

Интересен млад хуморист, на моменти прекалено маниерен, но несъмнено си заслужава да бъде четен. В тази книга са събрани негови фейлетони от последната страница на в-к “Сега”.

Георги Христов. “Черна фантастика”. “Още черна фантастика”.

Интересен автор. Въпреки че според мен разказите му имат нужда от още една, финална редакция, няма да сбъркаш, ако ги прочетеш.

Иржи Марек. “Паноптикум на стари криминални случки”. “Паноптикум на град Прага”. “Паноптикум на грешни хора”.