Към този тъй български анекдот, случил се с големия руски историк Николай Карамзин, ме насочи Кирил Кавадарков, артист от Народния театър и голям симпатяга. Порових в Интернет и ето какво открих:
Според Сергей Довлатов, станало е следното:
Преди двеста години Карамзин посетил Франция. Руските емигранти го попитали:
- Какво, с две думи, става в родината?
На Карамзин и две думи не му трябвали:
- Крадат – отговорил им той.
В живота на Карамзин има един интересен случай, граничещ с фантастиката или измислицата:
Когато е бил десетгодишен, в един горещ летен ден Карамзин четял книга в сянката на стар дъб в гората, а дядо му седял недалеч. Изведнъж връхлетяла буря, завалял дъжд. Момчето и дядото тръгнали към дома, но от храсталаците изскочил мечок и го нападнал. В този момент проехтял гръм, сякаш че небето се продънило, а мълнията сякаш паднала върху главата му… Той затворил очи, паднал на колене и промълвил “Господи!”…
След минута се осмелил да отвори очи и видял до себе си убития от мълнията мечок.
Самият Карамзин е описал този случай, заключавайки “Читателю, вярвай или не вярвай, но този случай не е измислица!”