"Макар текстовете ми да имат сантиментална стойност за мен, не съм от онези творци, влюбени в творенията си, които не желаят по никакъв начин да се откажат от тях или да ги променят. Просто в този случай не си заслужава. Предпочитам да напиша нещо ново, отколкото да преправя тази история в нещо, което не е. Нека си остане такава - история от историята. От моята история. Вместо това, ще направя следното:
Първо, ще кажа, че веднъж вече съм пренаписвала този роман - след безпощаден разбор, направен от мои приятели - редактори, съпрузи (работят в редакциите на много популярни вестници). Ето какви бяха грешките, които, благодарение на тях, поправих - основни грешки, смятам, че ще е полезно за всички начинаещи да се поучат от тях:
1. Бях написала роман едновременно за възрастни и деца - в смисъл, че не можеше да му се определи към каква аудитория е насочен - "таргет групата", както е модерно да се казва. Общо взето трябваше, ако го четат деца, направо да предкачат някои от сюжетните линии, ако го четат възрастни - да прескачат други. Добре, изхвърлих някои герои, част от ролите им поеха други, реших романът да е за деца, справих се с това.
2. Едната от сюжетните линии вървеше в права посока и до края не се засече с основната, просто си увисна във въздуха. Като два отделни романа - почти направо можеше да ги хванеш и да ги разделиш един от друг. Така и направих, всъщност това ме улесни в задачата ми романът да стане само за деца. Главната героиня от тази "права" сюжетна линия (Зелда Девон) остана, но се вплете в другата, предизвика събития, които повлияха на други събития. От тук следва:
3. "Ако на сцената има пушка, до края на представлението тя трябва да гръмне." - това е основно правило. Ето, например, ти си ми посочил в редакцията, че жената, която излиза от бара не трябва да я има там, ако не се появи и по-нататък, ако не предизвика събития, свързани с действието. Аз я сложих за колорит, де. Но забелязвам, или по-точно започнах да обръщам внимание и в чужди текстове, каква роля играят и как са вмъкнати такива "елементи" за колорит - винаги има някаква, макар и минимална полза от тях. Моята цел с тази жена беше да уплаши, да стъписа Аврал, да му покаже, че не трябва да влиза там - нещо такова, но не съм го изразила добре.
Това са може би трите най-основни неща, другите са по-дребни и се отнасят повече до стила, не толкова до композицията. Като изреченията, които "не казват нищо ново"."
