Когато се пише художествен текст, не е нужно програмата да е изключително сложна. Напротив, нужно е да е проста, за да се работи лесно, интуитивно и човек да мисли какво да напише, а не коя икона да щракне или кой бутон да натисне.
При писане на художествен текст много рядко се налага да направиш нещо получерно, курсивно или подчертано, те са по-скоро за научните трудове. Ошрифтяването обикновено се прави после, при предпечатната подготовка и то рядко, защото в художествения текст основното са думите, а не как точно изглеждат. Четливи ли са - това е достатъчно.
При писане е важно лесно да четеш това, което е на екрана и да виждаш достатъчно голяма част от текста за да не скролираш излишно - колкото и бързо да се прави това, пак разсейва. От опит съм открил, че шрифт Arial с големина 14 пункта е идеален, даже той е по-скоро за печатане, за екран и големина 12 пункта от този шрифт (при други шрифтове е различно) е достатъчен и позволява възприемането на достатъчно голяма част от текста наведнъж. Говорим за моите очи, които сега-засега са без диоптри. За други очи ще е друго.
При писане на по-големи текстове (пиеси, романи, новели и т.н.) е важна подредбата на текста - кое след кое следва. В роман или пиеса има много сцени, части, диалози, развитие на действието и е много лесно човек да се обърка. При къси текстове (къси разкази, фейлетони, скечове) също е добре да имаш бърз достъп до различни парчета информация (бележки, идеи, чернови).
В началото пишех на Pe2, старите програмисти я знаят тази програма. Бях я програмирал автоматично да изписва каквото е нужно за пиеси или скечове (текстът е вдясно, а означението на този, който говори, вляво). Това превърна за мен и няколко колеги елементарната програмистка програмка от 1984 година в нещо много по-добро от Word и всичко останало. Тя беше проста за употреба и не разсейваше с излишни възможности за оформяне на текста.
Добре, но да прехвърляш от Pe2 в друга, по-съвременна програма, се оказа излишно сложен проблем поради несъвместимостта. Тогава се разтърсих за по-добра програма и след доста проби открих KeyNote, която отгоре на всичко е безплатна. За съжаление човекът, който я е създал, повече не се занимава с нея, но и в този си вид тя, според мен, е идеалната програма за писатели.
В тази програма множеството текстове, които включваш в даден проект, се съхраняват в един файл, а не в отделни файлове, както е например в програмата Binder. Така, ако даден файл съдържа всичките ти къси разкази, ти можеш да ги копираш или архивираш наведнъж, без да мислиш, че файловете вече са 125 и не бива да пропуснеш да копираш нито един от тях.
В KeyNote екранът е разделен на две вертикално и много напомня екрана на Windows Explorer. В ляво има "дърво", което съдържа папки, които могат да съдържат подпапки и т.н. Разликата е, че тук папките са документи, т.е. за всяка папка или подпапка можем да мислим като за отделен файл или лист хартия. Отделно отгоре хоризонтално също може да се изграждат папки, които пък да съдържат по едно цяло дърво. Звучи може би объркано, но е страхотно удобно. Ето снимка на екрана на файла, в който си записвам късите разкази, скечове и фейлетони:
Програмата KeyNote може да бъде смъкната ТУК, тя е напълно безплатна, има помощен файл на английски език и може да работи и без инсталиране, т.е. от флаш памет.
Оказа се, че програмата продължава да се разработва (виж коментарите по-долу). Новите версии можете да откриете ТУК.