Нека първо да ви разкажа какво е писането, като дейност, не като творчески акт и прочее, ще ви разкажа за него като вулгарен материалист ("мозък - мисъл, черен дроб - сок"). И така, какво е писането - такова, каквото аз съм го усетил:
Идеалният вариант на писане, поне при мен е така, е когато сякаш, че някой ти диктува. Пръстите препускат по клавишите, връщат се механично за да оправят някоя печатна грешка или за да редактират от ход някоя дума, да махнат или прибавят прилагателно, да превърнат авторовата реч в пряка или обратното, да вмъкнат изречение... И всичко това става с бързината, с която човек пише на компютър (или на ръка, или на пишеща машина). Мозъкът работи на бързи обороти, поне така ми се струва, но в действителност не мисля, не си казвам "Този герой ще го кръстя така" или "В случая "смешен" е по-добро прилагателно към "политик" от "жалък", а просто го правя.
Пак повтарям - това е идеалният вариант. При мен той се случва примерно през половината писане или малко повече, в останалото време се налага писането да е съзнателен процес, сравним с груб физически труд и напрегнато интелектуално занимание.
Тогава човек изпитва неразположение, в зависимост от степента на невдъхновеност (или отдалеченост на музата, може би?), това е от лека досада до силна физическа болка в цялото тяло. Налага се да измисляш дума по дума и изречение по изречение сякаш изстискваш последната паста за зъби от тубичката. Бързаш да стигнеш финала. Не ти дреме за интересни лафове, неочакван финал, някаква мисъл, важното е да напишеш съответният брой знаци и да ги метнеш на който ти ги е поръчал или, ако пишеш нещо по-голямо, да ги оставиш на твърдия диск и да се насочиш към нещо много по-приятно, каквото и да е, но да не пишеш.
В първия случай писането е удоволствие, страхотно удоволствие, сравнимо с карането на кола, правенето на любов, издаването на заповеди или каквото там си изберете за страхотно удоволствие. Вторият случай е страхотна мъка, позната е на всички, които като ученици е трябвало да зубрят по най-нелюбимия си предмет, докато останалите ритат топка под прозореца на стаята им.
Когато човек пише за удоволствие, той го прави само в първия случай. Когато човек пише за пари, той го прави всеки ден. Това е разликата между любителя и професионалиста. Сега остава да ви кажа какво значи да ти дойде музата, но първо ми се ще да отворя дума за нещо много интересно и важно - кой от двата варианта на писане е по-продуктивен?
Имало е случаи да пиша скечове и фейлетони със страхотна радост, леко и приятно и след това редакторът или читателите и зрителите да не ги харесат. Тогава преминавам към втория вариант - признавам, досега не е имало случай да редактирам с радост отхвърлено мое писание, доработвам ги ругаейки (наум) и те добиват някакъв приемлив за околните вид.
Имало е случаи да пиша скечове и фейлетони като по наказание, пъшкайки и гледайки с едно око часовника, а с другото календара и след това те да не се харесат на когото трябва. Тогава продължавам с наказанието докато станат както трябва. А понякога започвайки да ги редактирам, изведнъж усещам къде какво трябва да се промени, правя го с лекота за броени минути и всичко е наред.
Сега ще ви кажа какво значи да ти дойде музата - да си седнеш на задника и да пишеш.
