Когато става дума за фейлетон, това може да е едно изречение или виц, когато става дума за разказ, това може да са две-три изречения, но когато се работи върху нещо по-голямо - пиеса, новела, роман, без предварителни бележки нещата няма да станат както трябва или поне ще станат по много по-мъчителен начин.
При писането на моя роман "Пиксел" нещата с предварителното обмисляне и трупането на бележки стоят горе-долу така:
- Половин година го обмислях и трупах бележки, една година го писах.
- Романът излезе към 250 машинописни страници (за чедата на следмашинописната епоха - 1 машинописна страница е 1800 знака включително и интервалите), бележките бяха около 30 и 20-ина от тях влязоха директно в текста (не накуп, разбира се, а пръснати - тук абзац, там изречение или две...), почти без редакция.
- Нахвърлях образите на основните герои - как изглеждат, с какво се занимават, интереси, характерни навици, външен вид, събития от миналото им.
- Елементарна карта на града.
- Детайли от всекидневието и обстановката, които правят описания бит правдоподобен и интересен - къде и как живеят, къде и как работят, транспорт, храна, напитки, личен живот, обществен живот, кръчми, реклами, идеология, официална власт и ъндърграунд групи, имена на филми, книги, рок-състави и техни песни.
- Как се развива историята - героят открива, че приятелят му е изчезнал, подменен и го търси - къде и как. Между другото, според бележките ми романът започва със събуждането на главния герой и завършва така, както завършва и сега. След като написах първата част (която сега е втора) видях, че има нужда от една предварителна част, която да въведе читателите в историята и обстановката, а и да заплете интригата. Написах тази част и продължих с трета и четвърта (сегашни) части. Между другото, чак след като написах първата част си изясних как точно героят ще помогне или няма да помогне на Системата, преди това ме интересуваше не толкова конкретната постъпка, колкото отношението индивид-Система и възможно ли е, след като все повече се откъсва от Системата (а дали това на свой ред е възможно?), индивидът да й помогне.
- Трупах и интересни хрумки като отделни изречения, лафове, сцени, примерно текстът на песента на групата "The Basics" ми хрумна далеч преди да знам къде и как точно да го използвам.
- Превъртах из главата си историята и героите за да търся слаби места и да убедя сам себе си, че са верни.
