Сега

01 август 2011

Созопол – в търсене на сеферката

Потрябва ми наскоро повече информация и най-вече снимки на рибарската лодка, наречена “сеферка” и не успях да открия нищо по-прегледно в Мрежата. После ми се отвори път до Созопол и реших да запълня тази празнина, пък и да поразгледам какво има на рибарското пристанище в Стария град, както правя винаги, когато съм там. Първо една снимка на типична “сеферка”, застанала на вечен пристан под стената откъм южната част на Стария Созопол:


Сега много малко теория – “сеферката” е традиционна рибарска лодка. Изработва се от дърво, макар в Тутракан да правят и стъклопластови. Доколкото знам тя е речна лодка, но щом е станала така масова по морето, значи и там върши работа. Истината обаче е, че не е най-мореходният тип лодка за море. Обикновено размерите й са от 5 до към 7 метра дължина, съотношението към ширината е около 3.5 до 4. Преди сеферките са плавали на весла, сега се задвижват от двигатели с мощност десетина конски сили. Рядко имат мачти за платно, най-често латинско. Спомням си как през 70-е години на миналия век с баща ми убеждавахме рибарите в Бяла, Варненско, да си слагат платна на лодките, как това е напълно естествено, защото сутрин вятърът духа към морето, а вечер – към брега, как дори и едно просто право ветрило ще им спести маса бензин… Но това е друга история. Продължавам със сеферките от Созопол и с другите симпатични лодки в рибарското пристанище (който се интересува от луксозните яхти в созополската марина да си взима силикона под мишница и да върви да си търси информация другаде)… Ето една мераклийска “сеферка” с двигател и, разбира се, весла:




Борд до борд стоеше скромна гребно-моторно-ветроходка лодка, която стопли сърцето ми:


Още една “сеферка”, а до нея по-тумбеста лодка с малка кабина на носа. Следват “сеферка”, не-”сеферка”, “сеферка”…



След това се умилих, виждайки тази малка, около триметрова ретро лодка:


После попаднах на лаком гларус, който тъкмо бе уловил нещо:







Докато той си чисти клюна с чистачка за клюнове с мощност 25 конски сили на стойност 3 268 евро, аз продължавам нататък за да разгледам една доста голяма “сеферка”, изкарана за ремонт на сушата:


Още една по-мореходна рибарска лодка с кабина на носа:


А ето и две интересни находки – бяла с малко синичко и червена с малко беличко:


Отначало първата лодка ме озадачи, не ми хареса. Като се вгледах, видях, че това е по-малка лодка, уголемена посредством увеличаване на надводния борд с половин метър и дължината с лепване на пак толкова удължение към транеца. Доста неугледен резултат, но затова пък практичен и несъмнено по-мореходен (е, кърмата като кутия малко ме съмнява, но…). В крайна сметка щом от гарсониера с балкон правим тристаен без балкон, какво да се чудим на тази лодка?


Червено-бялата красавица ми хвана окото с друго. Наскоро четох във форума на “Катера и яхты” дискусия около питането на един човек за превръщането на ветроходна яхта в моторна – човекът смяташе, че ветроходните яхти са с по-красиви корпуси от моторните. Аз напълно го подкрепям, особено като гледам тази лодка. Но защо трябва да се махат ветрилата?! Както и да е, ето я красавицата:


Две сеферки с кабини. Дясната е ясна, обаче лявата в горната си част е дълга около педя?! Сигурно по време на движение се отварят отзад вратите и кабината изпълнява ролята на предното стъкло на “Порше” кабриолет:


Тази трътлеста лодка е като от филмче за Мики Маус. Но пък е симпатична и, предполагам, удобна в областта на кърмата:


А сега внимание, следва бижу!




Да разредим емоцията с две симпатични близнета – моторно-ветроходни яхтички, които за съжаление тук са само моторни. Помня, че преди много години изпих с очи на една изложба подобна гръцка лодка, тези, като гледам, сигурно също са оттам някъде:


За да не забравим каква е темата, ето една най-обикновена “сеферка” и после ще ви покажа перлата в короната на созополското рибарско пристанище:


Дами и господа, перлата в короната!



Мераклийска и красива! И с мачта с латинско ветрило!



Вантите са от конопено въже! А талрепите на вантите са с дървени блокове!



Да разредим емоциите с по-обикновени гледки:




Започнах експедицията в рибарското пристанище на Созопол със сеферката върху скалите откъм южната част на Стария град, ще я завърша с друга “сеферка”, на вечен пристан в самия край на кея:



О, щях да забравя заключението – хубаво е рибарското пристанище на Созопол лятно време!