- Закуската започва точно в осем сутринта! Запомни ли?
- Разбира се, сър! Но все пак, ако случайно закъснея - започвайте без мен...
Сър Джон вика на слугата си:
- Том, искам гореща вана!
- Сега, сър, веднага я освобождавам!
Английски джентълмен се е разположил у дома си край камината. На вратата се звъни. Друг джентълмен пита:
- Може ли чаша вода, сър?
Джентълменът от къщата му дава.
След малко пак се повтаря същото, и пак, и пак.
Накрая домакинът пита:
- Но какво става?
- Пожар, сър.
Престарял лорд седи в своя клуб и задълбочено чете "Таймс". Съседът му по маса дълго го гледа и накрая не издържа:
- Простете, казват, че вчера сте погребали жена си. Какво се случи с нея?
- Тя, знаете ли, умря - измърморва лордът, без да се откъсва от вестника.
Сър Джон играе голф на ново игрище близо до магистралата Лондон - Манчестър. До него е икономът Джеймс, който носи торбата със стикове и напътства играта на негова светлост. След поредния удар топката изчезва зад дърветата и пада някъде на магистралата. Оттам се чува стържене на метал и глух удар.
- Джеймс, бихте ли проверили, какво става там?
Джеймс се връща след минута.
- Опасявам се, сър, че топката ви е улучила мотоциклетист. Понастоящем младежът е мъртъв, сър.
- И какво ме съветвате да направя в тази ситуация, Джеймс?
- Следващият удар да е малко по-вляво, сър.
Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт. Веднага взема телефона и звъни на най-добрия си приятел:
- Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник?
- Да, Джон. Всъщност, откъде се обаждаш?
- Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е!
- Камъче, сър Джон.
- И какво прави това камъче в обувката ми?
- Убива ви, сър Джон.
Сър Джон към прислужника си:
- Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли?
- Да, милорд.
- Добре, свободен си.
Английски лорд диктува на секретарката си писмо:
"Уважаеми господине, тъй като моята секретарка е дама, не мога да й продиктувам това, което си мисля за Вас. Още повече, тъй като аз самият съм джентълмен, нямам право даже да си мисля така за Вас. Но тъй като Вие не сте нито едното, нито другото, надявам се, че ще ме разберете правилно..."