Сега

петък, 5 март 2010 г.

Дивото зове

Къде се оцелява по-лесно – в града или сред дивата природа?

Да оставим града, така или иначе ден след ден оцеляваме в него, нека сега да насочим кулинарното си внимание към дивата природа.

Ако вместо в хладилника, бръкнем в библиотеката и попрочетем нещо, ще разберем, че традиционната представа за прехранване сред природата е свързана с трънки и глогинки, млада букова шума, диви ягоди и малини, див чесън и левурда, разни гъби, круши дивачки, а също и с кръвожадни занимания като лов и риболов. Добре, но може ли градското чедо да оцелее с това? Ще съумее ли кашкавал туристът, нека не подминем този кулинарно-туристически термин, обозначаващ човек, който ходи на екскурзия от дъжд на вятър, ще успее ли той да се конкурира, както е според литературата, с харамиите за младата букова шума, с мечките за малините, с ранобудните баби за левурдата и дивия чесън, с гъбарите и най-вече с ловджиите и риболовците? Не, категорично не!

Ала обречено на глад ли е градското чедо сред дивата природа? Ако природата е българската, отговорът отново е не, категорично не.

Не съм имал възможност да бродя подробно из чуждестранна дива природа, обаче българската е някак урбанистично дива. Прекалено цивилизовано дива. Навсякъде следи от човешката дейност. И да кажеш, че това са безброй указателни табели, екопътеки и заслони – не, те не са чак толкова много, обаче отпадъците са навсякъде. Българската дива природа така е засипана с боклуци, че който и да е човек може да оцелее без проблем в нея. Как става това? Лесно. Човекът събира изхвърлените хартийки, също изхвърлените метални консерви и алуминиеви кутийки, разни бутилки, нарамва колкото може да носи и ги предава в най-близкия пункт за вторични суровини. С получените за тях пари си купува храна в някой супермаркет или може би мол, ако е сноб.

Има хора, които мечтаят нашата природа да е чиста. Чудят се как да стане това. Засега пътят е само един – човек да се държи цивилизовано. Ако всички се държат цивилизовано, не може пространството около нас да не стане цивилизовано.

Знам, това е трудно. Много по-лесно е човек да се държи като окупатор във вража държава. До какво води това отношение знаем. Нека да опитаме и другото.

И тогава българската природа ще покаже красотата си изцяло. Тогава ще бродим из нея възхитени, а като се уморим от бродене, ще поседнем и ще похапнем сандвич, сега ще ви кажа какъв точно ми се струва много подходящ – обиколих моите любими кулинарни места в Интернет и открих рецептата за чесново-лучени сандвичи, публикувана е от една жена на име Диана Мичева. Как се приготвят те:

Две-три супени лъжици масло или маргарин се размекват и се разбъркват хубаво с половин кубче бульон – в зависимост от това какъв е бульонът, сандвичите ще имат един или друг вкус, в маслото се добавя също малко чесън на прах и малко горчица. С тази смес се намазват препечени филийки и се гарнират отгоре с лук, според мен за предпочитане е воден лук, смачкан със сол и оцет.

Виждате каква лесна и звучаща вкусно рецепта е предложила Диана Мичева, а като знаем, че Диана е богинята на лова, значи няма начин тези сандвичи да не са подходящи за бродника сред дивата природа. Но и да ги изядете у дома или пък на пейка в парка, пак не е грешка, пак ще е вкусно.

И не забравяйте – винаги правете един сандвич повече, отколкото ви трябват на вас. Той е за човека, когото ще почерпите – не толкова със сандвич, колкото с усещането, че някой е помислил за него…

Снимка © asifthebes

Няма коментари:

Публикуване на коментар