Сега

петък, 19 февруари 2010 г.

Слънце грее, дъжд вали

Знаете ли кога се жени мечката?

Според народния израз когато грее слънце и вали дъжд, значи мечка се жени. Не зная откъде идва това обяснение. Може би защото мечката е едновременно груба и весела. Нещо като китайската люто-кисела супа – хем е адски люта, хем продължаваш да ядеш, защото е много вкусна. Също както любовта, която е едновременно болка и наслаждение. Но да се върнем на дъжда и слънцето.

Напоследък бях решил, че страната ни се е изместила към тропиците. Сутрин грее слънце, следобед вали дъжд като из ръкав. Много неудобно, даже жестоко. Човек тъкмо е приключил работа, преодолял е безкрайните улични задръствания и вместо да излезе за един час до парка или поне до близката градинка, той виси вкъщи и слуша шума на пороя отвън.

От друга страна вечер човек е уморен. Цял ден е блъскал, после чистилището на градския транспорт и на уличните задръствания и вместо да си почине, ще ходи в парка. Обаче който е преодолял себе си и го е направил, знае че това е почивка. Различна от почивката пред телевизора. Не е нужно да се правят особени спортни постижения, една кратка разходка по алеите, пък дори и само чаша бира с някое кебапче в близкото капанче под дърветата са си почивка отвсякъде.
Разбира се, аз не твърдя, че да висиш вечер пред телевизора е грях, то е въпрос на избор, пък и човек може да научи полезни неща, като например, че се очаква дъждовете да отминат и слънцето да диктува вече правилата, значи напред към парка в най-скоро време. И да не забравяме една черга, която да си постелем на тревата, за да поседим, да си починем и да хапнем по някой сандвич за лека вечеря. Сега обаче се сещам за трудност – доста хора вече не знаят какво е това черга и още повече нямат под ръка черга – тази селска постелка за под, която става и за завиване. Съвременен еквивалент – одеало. Взимате го одеалото под мишница, отивате в парка на някоя поляна, постилате одеалото и хапвате сандвичи. Това е планът. Резервният план е – ако завали, скривате се под одеалото и се гушите там докато дъждът отмине, летните дъждове са кратки, няма страшно.

Какви да са сандвичите? Каквито обичате. И да се ядат лесно в полеви условия. Това предполага препечени филийки, те са по-устойчиви. Намазвате ги с масло или ги поливате с малко зехтин, след което гарнирате с каквото ви харесва – сирене, кашкавал, колбас и задължително зеленчук, било домат, било краставица, било листо зелена салата или пък малко лук. Отгоре покривате с друга препечена филия. Това е цялата философия, не тя е трудна, философията е лесна и разбираема, трудна е крачката от ежедневието към другото, от седенето пред телевизора към седенето на одеало или пък на пейка в парка със сандвич в ръка, а наоколо млади майки бутат колички, тук-там млад татко тича след хлапе, което се учи да кара колело, тинейджъри някакви се разхождат и вдигат шум, кучета тичат, топки подскачат, варена царевица и пуканки се продават със завиден успех…

Между другото, има и трета крачка – да разбереш, че това е по-добро от онова, с което сме свикнали, но тя е за по-нататък, засега е достатъчна и една крачка, ако денят е така хубав, както са казали синоптиците можем и да я направим…

Снимка © royjones

Няма коментари:

Публикуване на коментар