Аз си спомням филия, намазана с масло и чаша топло какао, обаче направено с вода, не с мляко. И вътре е пусната мъничка бучица масло. Но ако говорим за класика в детската закуска, това е попарата. След малко ще припомня рецептата за тази класика, но сега има нещо спешно – хамбургерът измества попарата. И не само нея.
Навремето, като бях студент, колеги създадоха движението за независима българска кухня. Разбира се, то бе повод за майтапи и печене на меса върху скара на открито, но като гледам как хамбургерът измества светини в българското хранене, започвам да го вземам все по-насериозно това движение.
Преди обаче човешко море да залее улиците, скандирайки “Хамбургера в Сибир за да има мир”, нека да разсъдим трезво – хамбургерът е популярен, защото е удобен и защото такава вкусова комбинация се харесва. Ще бъда пределно честен, аз също ям понякога хамбургери и смятам, че човек може да се нахрани с тях, аз лично като изям един голям и един с повечко сирене, и средни пържени картофки, и една шкембе-чорба и се засищам.
Друго си е обаче да седнеш спокойно на масата, малък аперитив, после супичка, после нещо със сосче за топене на залци, може и десерт, пък след това дрямка половин-един час и човек е като в Рая.
Днешните деца обаче не искат така, те гледат да хапнат нещо набързо и после пак хукват и щом го правят, значи така трябва. Нека да бъдем честни – не хамбургерът прави хората, хората правят хамбургерите. И преди да сме стигнали до лозунга “Ние правим хамбургера, хамбургера прави нас”, дайте да отворим дума за вкусовете.
Спомням си как преди години дъщеря ми отказа да яде курбан-чорба. Заради пресеченото яйце вътре, но като направихме и без яйце (доколкото това е курбан) пак не яде. Разбира се, можеше да се подходи традиционно, два шамара и ще яде курбан-чорба и без яйце, и с яйце. Но пак няма да й хареса. Затова ние с жена ми сърбаме курбан и сълзите ни капят в чиниите, понеже дъщеря ни вместо да се наслади на царицата на супите, яде някаква сухоежбина. Обаче да не драматизираме – сладко й е, харесва й, доволна е.
Една моя колежка ми разказа как синът й като бил някъде около 3-годишен избутал зеленчуците в единия край на чинията, казал “Това не” и оттогава не е хапнал готвени зеленчуци. Да подчертаем – не става дума за инат, става дума за вкус. При това вкус, който идва отвътре, въпреки усилията на възпитанието.
Явно във всеки един от нас са заложени някакви предписания, които казват “Това не” и “Това да”. И не само за готвените зеленчуци, за всичко е така. Добре, обаче докато кулинарните си предпочитания спазваме стриктно, за другото не е така. Знаем, че “това не” обаче понякога го правим. Знаем, че “това да” обаче не го правим. Вярно, като ти бие животът два шамара и става както с омразната курбан-чорба – сърбаш и никой не те пита харесва ли ти. Добре, обаче може и иначе. При това не е нужно да правим чудеса, да даваме невероятни примери за смелост и честност, достатъчно е всеки от нас да направи по нещо добро, па макар и дребно. Ето за това трябва да мислим, а не толкова, че хамбургерът измества попарата. Пък и не я е изместил съвсем, яде се още попара в земите български и затова сега ви предлагам, ако край вас има някой, който се е събудил или тепърва ще се буди, да му направите за закуска попара, ще се зарадва, дори и да не я изяде.
Аз лично от попара не разбирам, не е сред кулинарните ми приоритети, затова потърсих рецептата в Интернет, там има всичко, не може някой да не е надробил и попара. И наистина, от 4 130 000 страници на български език в Мрежата 9770 бяха посветени на попарата. Само за сведение – българските страници за хамбургера бяха 58 100, но спокойно, голяма част от тях са посветени на футборния отбор “Хамбургер”, нека се появи футболен отбор “Попара”, пък тогава ще сравняваме резултатите, а сега чуйте рецептата за попара на Свилена Николова, 10-годишна, от Бургас, както я открих в Мрежата, така ви цитирам:
Продукти: 1 филия хляб, масло, сирене, гореща вода.
Начин на приготвяне: Надроби в една купа хляба на хапки, а после и сиренето. После сложи масло. Залей водата в смеската. Приятно ядене!!!
Както сами видяхте накрая има три удивителни, които ни подсказват, че яденето наистина ще е приятно и няма начин да не е така, щом Свилена, 10-годишна, от Бургас, ни препоръчва тази рецепта…
Снимка © brunocons1
