Много ми дреме обаче за страната, в която живея.
От развитието на събитията около отвличането на Киро Киров, както и около други отвличания, човек веднага забелязва, че близките на похитения избягват да работят с полицията. Това е не толкова, понеже нашите полицаи са некадърни – те са показали, че ако искат, ако ги напъне някой властимащ, могат да вършат работа, колкото защото хората смятат, че те са дълбоко корумпирани и свързани с похитителите. Дали това е вярно, само полицаите и техните евентуални престъпни партньори знаят.
В цивилизованите страни при отвличане хората си партнират с органите на реда. Не, че винаги краят е успешен, но похитителите трябва да знаят, че ще бъдат гонени до дупка и дори, че няма да получат откуп – това обезсмисля действията им. Пример Италия – за да ограничат отвличанията, властите приеха закон за блокиране на всички активи на жертвата за да не може да бъде изплатен откуп. Това веднага удари бандитите. Или държавната политика на САЩ – не преговарят с похитители и ги удрят с максимална сила, затова с Америка се закачат само много отчаяни или зомбирани индивиди.
Факт е, че в България се действа по латиноамериканския модел, който съответства на условията у нас – дълбоко прогнила държава, липса на гражданско общество, масова простотия. И отвличанията са сравнително лесен и доходен бизнес, който при тези условия тепърва ще се развива.
В крайна сметка какъв е изводът от отвличането на Киро Киров? За съжаление каквито и поуки да си вземем от този или други случаи, това в България няма абсолютно никакво значение.
