Сега

сряда, 3 август 2011 г.

Тези трудни описания

Ето какво ме попита наскоро Борислав:

"Чудя се как да обясня непознатите за читателя неща. Непознато нещо - например чудовище. Не мога да кажа "То изглежда като куче, но е десет пъти по-голямо и без опашка". (Това беше пример. Нямам намерение да имам безопашато куче гигант в книгата си.) Или нещо по-обикновено като външния вид на героите. Засега съм написал около 7000 думи, но нито буква за външния им вид. И ако искам да изглеждат като хората от Земята не мога да напиша "Изглеждат точно като земляни, но очите им бяха..." Героят ми не е от Земята, за да съпоставям земните и чуждите неща. На моята планета дори не подозират за Земята."

Аз му отговорих следното:

"Според мен най-добрият подход е да провокираш читателя сам да си представя нещата, които исаш да му опишеш. Буквалните и подробни описания са досадни. По-скоро трябва да му пускаш някакви "улики", по които той да си съставя сам описанието. Интересен според мен похват е да описваш нещо напълно непознато посредством друго напълно непознато нещо. Примерно "Кожата на пришълеца беше като кората на марсианския разумен плод бабуба, но по-бодлива". Друг подобен похват - белезите на описваното нещо са по-различни от обичайните за вида белези, които не познаваме, но посредством разликата добиваме представа за белезите изобщо "Очите му се клатеха твърде халтаво дори и за горконец". По-лесно - описание посредством разговори на героите, цитиране на протокол, вестникарска статия или друг документ, мисли на герой за друг герой."

Няма коментари:

Публикуване на коментар