Сигурен съм, че повечето от родените преди примерно 1980 година безпогрешно ще разпознаят от кой филм е този саундтрак или може би трябва да напиша звуковая дорожка, защото филмът е руски и като ще използваме чуждици, нека да са съответните чуждици. А пък за тези, които са по-млади или пък не разпознаха тази звуковая дорожка, съобщавам – това бяха звуци от първата серия на анимационния сериал “Ну, погоди”. Сетих се за него, защото на днешния ден през 1927 година е роден създателят на “Ну, погоди” Вячеслав Котеночкин. Покрай него пък се сетих за кино “Култура” първи салон.
Кино “Култура” се намираше на площад Славейков, на партера на сградата в западната част на площада, първи салон бе там, където сега е магазинът за елекроника, а втори салон бе отляво, на улица “Солунска”, където сега има друг магазин за друга електроника. Във втория салон на кино “Култура” се прожектираха само документални филми и той не бе популярен сред децата, поне докато там някъде в края на 70-те години не откриха стереокино, но това е друга история. Сега думата е за първия салон на кино “Култура”.
Там се прожектираха само анимационни филми и при това без спиране, значи можеш да си купиш билет за първата прожекция сутрин в десет и да стоиш цял ден в салона чак до края на последната прожекция някъде към девет вечерта.
В кино култура с приятелите съм гледал десетки пъти филмчетата за Мики Маус и “Щастливият Люк”, но безспорен фаворит и всеобщ любимец бе сериалът “Ну, погоди”.
На трийсетина метра от кино “Култура” бе кино “Славейков”, сега там има безистен с магазини за дрехи и сексшоп.
Ако се продължи на изток по площада, подмине се Градската библиотека и тогавашният градски комитет на БКП, пресече се улица “Раковски” и се продължи по “Граф Игнатиев”, ще се мине покрай прочута закусвалня, сега там има златарски магазин и супермаркетче, а тогава сервираха шкембе-чорба и агнешки главички, извинете, развълнувах се и няма да говоря повече за това място, за да протължим по Графа на изток, към градинката с църквата “Свети Седмочисленици”, срещу която бе сладкарница “Ну, погоди”, сега там има друго някакво хранително заведение и баничарница.
Това е култова софийска сладкарница, не толкова заради филма, макар в предверието, едно нелепо архитектурно творение метър и половина на метър и половина, през което трябваше да се премине за да се влезе в просторния салон на сладкарницата, та там до вратата висеше автограф от самия Котеночкин, който една година дойде в България и бе посрещнат като рок-звезда, даже по-радушно, защото дори Елтън Джон и Мадона не получиха такова радушно посрещане като създателят на сериала за вълка и заека.
В сладкарница “Ну, погоди” съм пил боза и съм ял паста, като наивно нехаех, че отпред, на тротоара, пък и вътре, на масите, много тайно се извършваше част от българското първоначално натрупване, там бе тайната борса за продажба и размяна на видеокасети, това през осемдесетте, когато тираджии и по-първи хора с достъп до валутните магазини на “Кореком” накупиха първите видеокасетофони и предлаганите от “Българско видео” записи на конгрес на партията и на речи на Тодор Живков, не задоволяваха докрай естетическите потребности на публиката, които са твърде широки и обхващат всичко от анимационните филми на Вячеслав Котеночкин чак до музиката на Жак Офенбах, който също е роден на 20 юни през 1819 година и е създал страхотни парчета, ето едно от тях:
