Да започнем с историята на Джудже №7 – Бях преди доста години с една колежка в ресторант. Когато трябваше да поръчаме основното ядене, аз избрах “шницел натюр”, тя пък, понеше беше решила да става вегетарианка си поръча … “кашкавал панюр” !!!
Ето още една ресторантска история, на Korri – лятото на 1994 година, място на действието – ресторантът на Рилския манастир. Компанията си поръчва ядене, един човек иска пържола. Келнерът го пита с гарнитура ли да е или без. Онзи отговаря “Ами… натюр”. Келнерът реагира “Ама ти какво, сурова ли ще я ядеш?!”
Чуйте сега какво е разказал във форума Piqndurnik – Аз така едно време… Седя си в бара и се чудя голямо или малко да си викна. Идва сервитьорката. Казвам й “Един коняк.” Тя: “Голям или малък?” Аз: “ъъъъ… среден.”
Сега нека от бара да се прехвърлим в някоя сладкарница, за радост на Гошо. Ето случка в сладкарница, разказана от FKing – Стоим си в едно кафе 5-6 човека и идва сервитьорката. Първият вика “Кола”. Вторият – “Кола”. Третият, четвъртият, петият – “Кола”. Шестият пита “Ъ-ъ-ъ… Имате ли кола?”
Сега да насочим вниманието си и към мезето с историята на Хахо – Навремето, когато в България имаше много виетнамци, влиза един от тях в месарницата и поръчва: “Едно кило акъл,ако обичате!”
Накрая искам да завърша по холивудски – досега историите бяха някак праволинейни, обаче за сигурен касов успех, в историята трябва да има колебания, главните герои да се терзаят за разни неща, но накрая, задължително, трябва да има хепиенд. Ето една такава история по холивудски тертип, Walt Jabsco – С мой познат обсъждам какво да вземем за вечерния запой – бира или вино. Аз “Аре да вземем бира бре човек…” Той “Абе не ми се пие бира, дай на вино…” Аз “Бира”. Той “Вино”. Аз “Бира”. Той “Вино”. Аз “Офф, добре, аре ше вземем и биро и вина…”
