Днес прочетох за момчето от Варна, убито на тротоара от пиян неправоспособен шофьор, карал с несъобразена скорост.
За пореден път се запитах какви сме ние, съвкупността от хора, наречена “български народ”, за краткост “българи”.
За пореден път си отговорих – не сме май много читави.
За първи път го споделям с другите. Винаги съм смятал, че каквото и да мислиш, трябва да пропагандираш положително отношение към света и към околните. Продължавам да го смятам, но от време на време трябва и да си казваме какви сме всъщност.
Аз не мога да кажа с точност какви сме. Но се питам – българите добитъци ли сме? Или народ от простаци? За нищо не ставащ сбириток?
Не мога да отговоря твърдо с “да” на тези въпроси. Аз познавам много българи, които са чудесни хора. Те са повече или по-малко образовани, възпитани, с чувство за хумор, работят, общо взето не пречат на околните.
И въпреки всичко непрекъснато си задавам въпроса – българите добитъци ли сме? Народ от простаци? Самият факт, че има поводи за такива въпроси, вече е нещо, независимо дали ще отговорим на тях с “не”.
България като държава е нещо страшно. Българите като народ сме нещо страшно. Кражби, арогантност, безхаберие, овчедушие, много цинизъм и много апатия. Имаме ли някакви поводи за гордост?
Ще попитате – ами ти какво правиш.
Първо – задавам си въпроси. При това правилните въпроси.
Второ – разговарям за това с когото мога, пиша, макар и обикновено да е завоалирано, мъча се да накарам колкото се може повече хора да си задават въпроси, по възможност правилните въпроси.
Трето – вярвам, че нещата могат да се променят, че хората могат да поумнеят, че има надежда.
Мисля, че третото е най-важно. Апатията е най-силната верига. Има една романтична представа: да се събираш с приятели, вътрешни емигранти, да се наливате с водка, да замезвате с каквото Бог дал, да се зъбите на тирана – Сталин, Тато или който там в момента е Тиран – в тясната кухничка, ние не сме от тях, ние сме извън системата. Ето това иска Тиранът, да си извън системата, за да може той да си прави каквото си иска.
Този убиец от Варна не е най-страшният престъпник в България. Така, както и други убийци на пътя не са най-страшните престъпници. Не са толкова страшни и разните отвратителни политици, самодоволни бизнесмени, измислени звезди и всякакви други изроди, които се чувстват така добре в България. Да, те не са най-страшните престъпници. (А кой е най-страшният престъпник в България?) Само че те дават повод да се запитаме:
Добитъци ли сме? Или просто народ от простаци?
Сега
