Възможно е някой да е така надарен от Твореца, че да седне и да напише романа на века ей така, изведнъж. Това обаче надали ще си ти и няма да съм аз. Ние с теб трябва да си седнем на седалището пред писалището и да пишем. Пък дано нещо да излезе.
Ако пишеш редовно, няма начин нещо да не излезе. И колкото повече и по-редовно пишеш, толкова по-добро ще е то.
Защо спортистите тренират редовно, под режим? Защо в казармата сутрин-обед-вечер като свирне тръбата и войникът е гладен като вълк? Защо кучето на Павлов започва да отделя слюнка щом светне крушката? Не ни и трябва да знаем, важното е да знаем, че режимът помага.
Определи си дни в седмицата, в които ще пишеш. Най-добре да е всеки ден, евентуално без събота и неделя.
Определи си часове през деня, когато ще пишеш. Най-добре рано сутрин, когато мозъкът е свеж и отпочинал.
Начертай си график - за деня и за седмицата. Спазвай го. Когато не го спазиш, на другия ден се "наказвай" с малко повече работа за да наваксаш.
Когато свирне тръбата, бойният кон се изправя на задните си крака и цвили. Когато започнеш да усещаш, че ти се пише в часовете, в които си си определил да пишеш, без значение здрав ли си, махмурлия ли си или просто мързелът ти този ден се е обострил, значи вече си професионалист. Оттук-нататък въпросът е да не постъпиш като шопа, който като му се приработи, сяда и чака да му мине...
