Сега

04 април 2006

Героизъм в мирно време

Както си бродех из форума на otkrovenia.com и не щеш ли, попаднах на постинг за спирането на цигарите. От опит знам, че това си е чист героизъм в мирно време и веднага написах няколко думи, за да окуража решилия да се отърве от тютюна. Ще ги сложа и тук поради важното им значение:

Не можах да се сдържа, и аз ще кажа нещо по въпроса, защото едно от малкото разумни неща, които съм правил в живота си, е да спра цигарите на 13 август 2001 година.

Който е спирал цигарите, знае защо помня датата. Преди това пушех по 2-3 кутии на ден и което е най-лошото – докато работя. Човек все някак няма да пие или ще издържи няколко безсънни нощи, ако е свързал тези неща с цигарите, обаче като трябва да работиш, а мозъкът ти е в кутията, е ужасно.

Спрях ги, защото започнаха да ми пречат, а аз имам семейство, за което се чувствам отговорен. Иначе и досега щях да си пуша, понеже, защо да крия, ми харесваше, не 2-3 кутии на ден, а да си пална сутрин 2 цигари с кафето, или да седна на пейка в парка, край мен щъкат млади майки и пойни птички, а аз си изпушвам една цигарка на чист въздух…

Но това беше, вече го няма и не съжалявам.

Бях на почивка, може би това ми помогна. Спрях ги сутринта и започнах да броя часовете – не съм пушил 1 час, не съм пушил 2 часа, не съм пушил 8 часа… Вечерта пих една ракия повече за да ме хване сън и на другия ден отчетох 1 ден без цигари. После станаха два дни, 1 седмица, 1 месец, 1 година…

Ако трябва да обобщя как се спират цигарите, според моя опит това изглежда така:
1. Не ги отказваш, спираш ги временно, като най-добре е това “временно” да е останалата част от живота ти. С други думи – няма бивши пушачи, пушил ли си, то е завинаги. И досега ми се пуши, не силно, не се гърча в абстинентни мъки, но ми се пуши.

2. Не ги спирай в труден момент, като си на почивка е най-лесно.

3. Помагай си – аз дъвчех дъвки непрекъснато, беше както преди това с цигарите – гледах да не остана без дъвки, че полудявах. Страничен ефект – дъщеря ми, която тогава беше малка, както и останалите деца много ме харесваха, понеже винаги бях в състояние да почерпя с дъвка.

4. Гордей се – спирането на цигарите е нещо много трудно, много са пушачите, които искат да се откажат, но не са чак толкова много бившите пушачи. Щом си се преборил със себе си, значи ще се пребориш и с всеки друг, който се опита да ти попречи.

5. Внимавай с килограмите – спреш ли цигарите, апетитът става чудовищен, отначало аз се хранех през час-два, после намалих яденетата до 5-6 на ден. Напълнях с 16 килограма, но правех упражнения и те се трупнаха където им е мястото, а не където да са на показ. Интересен факт – като станах 80 килограма и заковах това тегло, явно организмът “намести” нещата. Е, и по-малко ям сега, де.

6. Не започвай отново! Толкова мъка и воля да отидат напразно, защото си се огънал за момент или на пияна глава си си казал “от една цигарка нищо няма да стане”. Освен това, като не си пушил дълго време, и цигарите не са ти приятни, аз сега се давя като съм в помещение с върли пушачи, та представям си как ще ми прилошее, ако запаля цигара.

7. Остани естествен. Познавам хора, които като вземеха решение да спрат цигарите и веднага ставаха алергични към тях. Това, че на теб ти е кофти докато се бориш с желанието, не означава, че трябва да вгорчиш живота на другите, те нямат никаква вина и щом си ги търпял да пушат около теб, докато си бил пушач, ще ги търпиш и като непушач. Пък и да видиш какво им е било на непушачите, които си опушвал преди!

8. Спри цигарите. Страхотно е, но както с казармата, колкото и да ти разправят какво е, няма да го разбереш, докато сам не преминеш през него.

Успех.

Няма коментари:

Публикуване на коментар