-> Повечето говеда разбират това от един токов удар.
-> Има говеда, които опитват и два, и три, че и повече пъти, но те са малцинство.
-> Има говеда, които разбират това без токов удар, само от поведението (грешките) на другите. И тези говеда са малцинство.
А къде сме ние? Къде е българското рогато говедо?
Повечето говеда от тази порода са способни на неограничен брой опити за преминаване на оградата. Те са готови да опитват на всеки кръгъл час дали не са въвели режим на тока. Ами ако е спрял токът, как така ще пропуснат келепира да опасат ливадата на комшията!?”
Разбира се, към такъв научен труд форумците не могат да останат безучастни и коментарите им не закъсняват.
OldMad пише: “Съжалявам господине, нашия добитък не може да се сравнява с кравата МИЛКА, а нашите говедари нямат елементарна кОлтура, както по отглеждането, така и по доенето. Обикновенно BG-добитъка е на фотосинтеза и самоиздръжка, като доенето е до кръв и ако не пуска повече се одира жив. ”
Manrico търси обяснение за резултатите в наследствеността: “Аз предполагам, че още родителите на тези говеда, които бързо се научават, са били научени – и са предали знанията на малките теленца.”
99 насочва вниманието на аудиторията към личността на осъществилия анкетата, той пише: “ристе тамарин не е теле на каквото изглежда, а стар изпечен вол”
Perkoles е като паднал от Марс, пита :”Аз па неразбрах. Кои турил оградките с тока, викаш?”
Следват няколко постинга, които се отклоняват от темата, но Perkoles пак ни връща към нея с ново питане: “А тока кои го пуща?”
Тук вече ред въвежда потребител с прякор Старшината, той малко неуставно ни осведомява: “Хи-хи… Говедото…” и оттук-нанатък, тъй като в казармата последната дума винаги е на старшината, няма повече постинги, затова предлагам и ние да приключим с тази тема.
