Сега

четвъртък, 1 септември 2016 г.

Така си живеем

Като разбра, че съм журналист от медийна империя, онзи пребеля като ханъма без бурка.

- За учебниците ли? - изхъхри.

- За учебниците - казах съпричастно и мъжът тръгна да се беси с вратовръзката си на стоящата закачалка.

Овладях го с поглед, седна си зад бюрото. Заговори така, сякаш се прощаваше с близките си, седнали някъде там, пред телевизорите:

- Новите учебници по история са шест...

- Защо точно толкова?

- Шестобална система, знаете.

Кимнах, той продължи:

- И шестте варианта отговарят на учебната програма, а различното е подходът на излагане на учебното съдържание...

- Как така различно? Историята си е история! - прекъснах го пак.

Той метна поглед към стоящата закачалка, но вратовръзката му бе в мен, та каза:

- Това не е математика, където двойката или стотицата вари я, печи я, все си е двойка или стотица. Тук има нюанси, има тълкувания.

- Да поговорим за тях.

Казах това с онзи радушен тон, който е запазената ми журналистическа марка и от който министър-председатели припадат, а босове на силови структури се изпускат, та се наложи да го изчакам около минута да премине животът му като на филмова лента пред очите му, преди да заговори като зомби:

- Има групи хора и цели общности, които взимат историята присърце и всяко нейно тълкувание извън тяхното им действа зле. Нима трябва да нараняваме хората, кажете?

Прочети целия текст във в-к "Сега"

Няма коментари:

Публикуване на коментар