Сега

петък, 22 юли 2016 г.

На улицата

- Жега, а? Слънцето жули, а?

Така ми каза той и аз бях напълно съгласен с него, което и декларирах високо и ясно на глас, преди онзи да е извадил брадвичка да ме одялка според вижданията си.

- Как иначе! - продължи той. - Изпозастроихме каквото можахме, бетонирахме каквото ни попадна пред погледа, превърнахме в дървени въглища и мебели де що имаше дръвче и сега няма къде една птичка гнездо да свие, да не говорим за разходка на чист въздух сред зеленина!

Аз лично нито съм застроявал, нито съм бетонирал, да не говорим за въглищарство, но не тръгнах да му възразявам, знаете вече защо.

- Вие обаче искате да се разхождате на чист въздух сред зеленина дори и в сърцето на нашия град, нали!

Това веднага го потвърдих.

- Ще имате тази възможност след броени минути благодарение на общинската управа!

Разбрах, че брадвичката може и да ми се размине, зачудих се какво няма да ми се размине. Междувременно до нас спря камионче и мъжът взе от каросерията малка фиданка, посочи ревера ми:

Прочети целия текст във в-к "Сега"

Няма коментари:

Публикуване на коментар