Сега

петък, 19 февруари 2010 г.

Още може

Обичате ли когато се съберат три, четири, пет и повече почивни дни накуп?

Чувал съм хора да се оплакват “Какво ще правим сега 6 почивни дни?!” Но съм чувал и оплаквания, че все работа, работа, край няма работата. За работата всеки сам се оправя, но за почивката съм склонен да изкажа скромното си мнение.

Три, четири, пет и повече дни почивка наистина може да дойде в повече, особено ако човек я кара на пълен покой, в хоризонтално положение пред телевизора с кратки пешеходни турове до хладилника.
Ако денят, в който четете тези редове е почивен, може би сега е моментът за един излет в планината. Ако прогнозата за времето за вашето населено място е добра, вземете, та метнете настрани книгата, слагайте здрави обувки, не забравяйте един сандвич и връхна дреха и поемайте в планината. Ако няма планина, не може да няма наоколо място, където си струва човек да си направи пешеходен излет. След цял ден обикаляне по баирите и трънаците, особено ако не сте чест посетител в такива места, вечерта ще спите като къпани, а на другия ден ще си казвате “ей, кога свършиха тези празници!”

Има и друго. Празникът често пъти се свързва с ядене, пиене и телевизионни маратони. Все едно задачата е да се провери колко може да издържи човешкият организъм на такъв режим. Питам се, къде е писано или кога е казано, че в чест на някой светия трябва да се натъпкваме и напиваме. Защо няма празник, на който заедно четем книги или си разказваме истории и ги обсъждаме? Но е пълно с празници, на които преяждаме до степен „Пирогов” да се пълни със спешни случаи на остър панкреатит и препиваме празнично до степен „Пирогов” да се пълни със съответните пациенти със съответното алкохолно отравяне. В името на светците хората вършим най-разнообразни несвети неща. Единственото разумно обяснение е, че вероятно се опитваме да опровергаем поговорката “лесно е само на трапезата”.

Има обаче и трето. Животът наистина е доста напрегнат, да не кажем тежък и празници ни трябват, да презаредим малко батериите. Въпросът е в мярката и най-тежкото на живота май е точно мярката. За нея обаче всеки сам се грижи, каквото всеки си отмери, това ще носи, също както и с агнешкото за Гергьовден – всеки сам си го избира.

Сега ви предлагам един вариант за приготвяне на агнешко, той е подходящ за печене във фурна на агнешки бут, но става също така и за печене на свински бут, а без да съм пробвал, нещо ми подсказва, че ще е много подходящ този начин и за печене на пилешки пържоли от бутчета или на самите пилешки бутчета. Но ето я рецептата, преценете сами за какво става:

В тавата нареждате стъбла пресен чесън, може заедно с перата, нареждате ги примерно на сантиметър едно от друго. Отгоре ги покривате плътно с листа левурда, така че да се получи едно меко легло, върху което да положите месото. Повечко вода, задължително шпиковане с чесън, морков и целина, следват още подправки, които зависят от вида месо, сега говорим за агнешко, значи джоджен, дивисил, соев сос, увиване с алуминиево фолио, достатъчно време в гореща фурна и кулинарният триумф е гарантиран.

И да не забравяме мярката: хапване – добре, пийване – добре, хубава компания – много добре, защото макар и от много приказки също да боли главата, точно събиранията с близки и приятели са смисълът на тези празнични трапези…

Снимка © garthcape

Няма коментари:

Публикуване на коментар