Сега

петък, 8 юли 2016 г.

Върви ни като по бира

Слънцето се излива като вряла шкембе чорба, а отдолу, по липса на дамар, сме ние двамата с комшията. 

- Студената бира е класика в тази ситуация! - казвам, за да подведа разговора към това кой ще черпи днес (верен отговор "той").

Комшията мълчи, преглъща, но или още не е чак толкова жаден, или не се сеща за какво иде реч. По тия географски ширини и дължини да разчиташ на досетливост е безумие, затова кимам към магазинчето отсреща:

- Сутринта докараха ретро бира.

- Съвсем както едно време ли е бирата? - кокори се комшията и преглъща хищно. Сетне нравът надделява над жаждата. - С умрели мухи, та трябва първо да гледаш бутилката срещу светлината?

- Да, внасят ги от Испания, наши работници ги отглеждат там! - казвам ехидно.

На комшията децата му са в Испания, та знам къде да бия. Разбира ли ти обаче комшията от бой!

- Их - въздиша той, - Испания си е Испания! Знаят там къде е хубавото!

Прочети целия текст във в-к "Сега"

Няма коментари:

Публикуване на коментар